Кулинария - тайната на Балканските вкусове
Българска кухня - Северозападен район Сръбска кухня - Югоизточен район

Характеристики и особености на кулинарния и еноложки потенциал

 

ОКРЪГ НИШАВА

Богатството на сръбската кухня се дължи на нейната географска, национална и културна многоликост, която е последица от вековното смесване на населението. Влиянията върху сръбската кухня са богати и разнообразни – въникнала е като смесица от гръцката, българската, турската и унгарската кухня. Стара сръбска легенда разказва, че по време на царуването на цар Душан през XIV в., в сръбския царски двор са се хранили със златни лъжици и вилици. Историците казват, че сръбската средновековна кухня се е състояла предимно от мляко, млечни продукти и зеленчуци. Не се е яли много пшеничен хляб, а по-ефтиният хляб от зоб и ръж. От месата са се яли предимно дивеч, много хляб, заможните са яли хлеб от пшеница, а бедните - от зоб и ръж. От месото са яли само дивеч, а стоката се е използвала в селското стопанство. За автентични сръбски ястия се приемат говеждата пършута, каймакът, айварът (вид лютеница), сладко от рози и различни, специалитети със сушени сливи.

За днешна Войводина са типични тестените изделия – хлябове, щрудели, юфка, а така също и различни видове изделия на месо преработвателната индустрия, произведени от богатия животински и птичи фонд. В Шумадия са характерни зелниците и прасето на шиш. Отличителна черта за кухнята в Западна Сърбия е сушеното месо, а за Златибор и Златара задължителни са ястията от агнешко месо. Кухнята на Източна Сърбия се отличава със суха чобанска пита, агнешко, варено в мляко, сушено месо от глиган, яхния с три вида месо и различни зеленчуци, хомолски качамак. В Южна Сърбия са много популярни ястията с месо на скара или на шиш. Особено популярни са лесковачките специалитети на скара. Косово и Метохия са богати на стотици вкусни посни и блажни ястия: бингур, пиряница, различни пити, баклави, специалитети от агнешко и овче месо. Не е лесно да запознаеш чужденеца с тайните на сръбската гастрономия. Много ястия не съществуват нито в речника, нито в менюто на другите народи, макар че са приготвени от обичайните съставки, които се срещат във всяка европейска страна. Затова при проучаването на сръбската национална кухня, възникнала като последица от непредвидено съчетание на различни исторически влияния на кръстопътя на цивилизациите, трябва да се оставите във вещите ръце на сръбските майстори готвачи.

Сръбската национална кухня е много вкусна и с много подправки, които въздействат на всички сетива и непреодоломо увеличават апетита. В Сърбия обикновено се хранят по три пъти на ден (закуска, обяд и вечеря), а най-важното и често най-обилното хранене е обядът. В миналото сред хората от народа е било обичайно да се хранят по два пъти наден – един преди обяд и един преди смарачаване, а в промеждутъка е имало понякоя закуска. Закуската е придобивка на модерните времена и се е появила някъде около втората половина на XIX в.