пътуване през мистика и обичаи
Област Монтана Окръг Нишава

Народни танци

Народният танц в Северозападна България е изключително богат и разнообразен. Той се характеризира с вихрена игра, свобода на движенията и лекота на изпълнението. Играта в този регион е свързана с откъсването от грижите, ежедневието, селската работа и отдаването на радост и веселие. Тук танците често се отъждествяват с „отделяне от земята” и „политане към безгрижие”. Типичният танц от северозападна България има малка стъпка, леки движения и ситно равномерно пружиниране с краката и раменете. Често се наблюдават прикляквания, плетеници и характерни провиквания. Повечето от танците са смесени, като движенията са съсредоточени предимно в краката. Участие вземат и главата и тялото. Много характерен белег е широкото и волно размахване на ръцете, така сякаш танцуващите не стъпват, а „летят”. Характерни за област Монтана са народни танци в размер 2/4 (със ситни стъпки). При повечето от танците играещите се държат за ръце, но често се наблюдава и хват за пояс. Почти всяко хоро започва бавно и спокойно, но скоро се съситня и забързва. По време на дълго изпълнение, танцьорите няколко кратно се връщат към началните спокойни и широки движения за отмора. Популярни хора от Северозападната етнографска област са: Дайчово хоро, Пайдушко хоро, Еленино хоро, Ганкино хоро, Дунавско хоро, Чичово хоро, Черкезко хоро, Кулско хоро, Шира, Гъмзовяна, Изручанка, Торлашко хоро, Сърбо-веселяшко хоро, Ситно влашко хоро.