пътуване през мистика и обичаи
Област Монтана Окръг Нишава

Народна музика и инструменти

Музикалният фолклор в Северозападна България е изключително колоритен. Едни от най-характерните песни в този регион са хайдушките епични песни, за които с право може да се твърди, че са „родени” в Балкана. Често изпълнявани са и текстове за митични същества от българския фолклор - змей, ламя и др. Сред песенното творчество на северняците, достойно място заемат още жетварските (с характерни провиквания), сватбарските (отразяващи целия сватбен ритуал), седенкарските, обредните и трапезните песни. Типично за област Монтана е едногласното изпълнение, което обикновено е в тесен тонов обем. Мелодиите често са без размер или в неравномерни размери.

Музикалните инструменти, които съпровождат северняшката народната песен са дудукът, овчарската свирка, окарината, гъдулката, кавалът и гайдата. Сред тях най-характерен за областта е дудукът. Трябва да се подчертае и присъствието на европейски духови и струнни инструменти, които неизменно съпътстват духовата музика на сватби и трапези на открито.

Популярни песни от Северозападната етнографска област са: Елено, моме; Заблеяло ми агънце; Сбирайте се малки моми; Мари, моме; Пеперуда ходеше; Баба лук посела, Китка ти падна; Дено; Малка мома цвете брала; Недо ле, Недке хубава; Теменуго, теменужке; Дунав тече, ягодо; Наклала Янка седянка.