Религията - духът на Балканите
Област Монтана Окръг Нишава

Клисурски манастир "Св.Св. Кирил и Методий", общ. Вършец

Клисурският манастир е разположен край река Врещица, под връх Тодорини кукли в северното подножие на планина Козница от Западна Стара планина. Намира се на 4 км. от с. Бързия (до 1950 г. - с. Клисура), на около 9 км. от гр.Берковица, на 28 км. от гр. Враца и на 54 км. от София.

Клисурският манастир е основан през 1240 г., като тогава е носил името Врещецки. През ХV в. манастира е разрушен от турците и за дълго остава необитаем. През 1742 г. е възстановен с дарения от клисурци, но 40 години по-късно отново е разрушен. Въпреки това манастирът за пореден път възкръсва благодарение на монасите и местните родолюбци. Годината 1862 е трагична в историята на Клисурския манастир. Тогава по време на празника на светите братя Кирил и Методий, манастирът е нападнат от башибозука на берковскя паша Юсуфбей и плячкосан. Избити са над 120 души, а самият манастир е сринат. В близък до сегашния си възрожденски стил Клисурският манастир е възобновен през 1869 г. от ктитор архимандрит Антим Дамянов, а през 1891 г. църквата "Св. св. Кирил и Методи" е официално осветена от Видинския митрополит. В днешно време Клисурския манастир е действащ и включва две църкви, жилищни и стопански сгради и собствена ферма. Главната църква "Св.св. Кирил и Методий" представлява трикорабна, триапсидна, кръстокуполнасграда с един купол върху осемстенен барабан. Тя е с открит притвор, от двете страни на който са разположени високи камбанарии. Иконостасът е дело на майстор Стойчо Фандъков, а иконите са рисувани от Никола Образописов и датират от 18-19 в. През 1937 г. църквата е изографисана отизвестните български живописци Господин Желязков и проф. Георги Богданов. Преди няколко години в Клисурския манастир е построен нов, значително по-малък храм "Св.Никола". В Клисурския манастир се съхраняват много реликви (стари икони, книги, утвар идр.), от които най-ценни са мощите на светци. През 2000 г. в аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. "жива вода", която идва от връх Тодорини кукли. Водата е изворна, с ниско съдържание на минерали и се смята за лековита.