Събитиен и бизнес туризъм
Област Монтана Окръг Нишава

Чипровци

  • Празник на Чипровци. Отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия – 6 септември. Чества се от 1988 г., по повод отбелязването на 300-годишнината от Чипровското въстание (1688 г.). Празникът съвпада и с храмовия празник на разрушения в близост до Чипровци, Гушовски манастир. Според местна легенда преди много години на този ден хората ходели в планината при манастира, а от балкана слизал бял елен (гушовеч). Хората го чакали да си почине и да пие вода, и го принасяли в жертва. Веднъж еленът закъснял, хората не го почакали да отдъхне и го заклали изморен. Това се случило на 6 септември 1688 г. Последвалото въстание довело да разорението на града и опожараване на манастира. Оттогава всички чипровчани почитат 6 септември, като се събират до останките на Гушовския манастир и правят курбан. В Чипровско в една или друга степен се почитат всички характерни за българската традиция празници. Всеки турист посетил Чипровци има възможност да вземе непосредствено участие в тях като се потопи в характерната празнична атмосфера и съпътстващите я ритуали.
  • Бъдни вечер и Коледа (24-25.12). Подготовката на празника включва предварително изработване на “рогалки”. Стопанката на всяка къща прави обредните хлябове – колач, пита. Коледарите, обикновено малки и по-големи момчета, посещават домовете на групи и по махали рано сутринта в деня на Бъдни вечер и поздравяват “Славите ли младога Бога”, а стопаните им отговарят “Славимо, славимо” и слагат на всяка рогалка по един коледжан, а в торбите орехи, лешници, ябълки или пари). Коледарите пеят обредни песни, а на излизане казват “Бог у ижу, ми из ижу”, а стопаните хвърлят жито сред тях и повтарят “Да се роди”. Същият ден, най-възрастният или някои друг член на семейството, но от мъжки пол, отсича горуново дърво – “бъдник”, който гори през нощта. Като последна вечер от коледните пости, на Бъдни вечер се поставят постни яденета (варен боб, пълнени чушки с боб, сарми с ориз и орехови ядки, баница с тиква (тиквеник) и с орехи (орешник), чесън, орехи, сушени сливи идруги като важно място заема питата с парà и който отчупи парчето с парата ще бъде късметлия през тази година. Цялото семейство яде върху слама (след като всички столове са изнесени от стаята и обърнати наопаки). Със сламата от вечерята, върху която е била трапезата, се опалват овощните дървета, а попадалите зрънца от житото, което е било всламата се събират, добитъкът се пръска с вино.
  • Йордановден (06.01). Рано сутринта, като бие камбаната, се ходи на черква, после всички отиват на реката, където някога е имало голям бряст и оброчен кръст на свети Йоан (сега е останал само кръстът). Свещеникът ръси с босилкова китка и светена вода и поднася на всеки сребърен кръст за целуване. В Чипровци се изпълнява и традиционният ритуал за вадене на хвърления от свещеника кръст във водата. На мястото на оброка се донася курбан – чорба от заклани овни, а свещеникът прерязва и взема една част от донесените от хората колачи, благославя курбана, а през това време стари хора разливат от чорбата на всички, които имат съдове.
  • Трифон Зарезан (празнува се на 1 и/или 14. 02). Празнува се в лозята, където се яде, пие, весели, а лозето се зарязва и му се сипва вино, а след обяд веселието може да продължи в къщи.
  • Покладе (Месни и Сирни Заговезни). На тези празници се палят големи огньове по махали като всеки гледа неговият огън да е най-голям. Всички отиват при огъня, за да въртят „олелия” (прът от леска дълъг колкото човешки ръст, разцепен от единия край, където е сложена слама) над главите си, хваната с една ръка. Също така се маскират, закачват си звънци и се веселят. Това се прави преди вечеря. На вечеря се яде баница и свинско месо (ако са Месни Заговезни) и се прави “клоцкане” (сварено яйце се нанизва на конец, до него се слага парче баница и се оставя да виси на тавана. Конецът се залюлява като всички се опитват да лапнат от яйцето и баницата.
  • Младенци. Тогава се прави последната седянка и започва работния сезон. Младежите изваждат нови дрехи, за да се пременят за събитието. Приготвя се менюто за вечерта – питки, приличащи на човешки фигури, пълнени чушки с боб, варена царевица, пуканки, баница, вино и ракия. Отново се палят огньове по махали.
  • Цветница (Връбница). Както казват местните “Лазар е у субуту, цветница е у недию”. Рано сутринта жените кършат върба и я занасят в черквата, след което се опасват с нея. Една седмица и повече преди това се репетират лазарските песни като тези от чипровския регион се пеят по двойки и при пеенето гласовете на момичетата трябва да схождат. Лазарките тръгват да лазаруват рано сутринта като се разделят на групи по махали и посещават всяка къща, пеейки песни за всеки член от семейството и за плодородие. Стопаните им дават яйца и пари.
  • Великден и великденски празници. На Велики Четвъртък първото снесено яйце се боядисва, занася се в лозето и се закопава. В събота преди Великден се боядисват яйцата – перашки и се дават в понеделник. Месят се малки колачета с дупки в средата и се слагат перашките. Така се ходи у старите кръстници на Великден. Някога на Великден е бил съборът на Чипровци.